Орхидеите – красив дар от природата

Многообразие

   Семейството на орхидеите- Салепови (Orchidaceae) е второто по големина семейство в растителния свят, наброяващо над 20 000 вида. По-голямата част от тях (90%) се срещат основно в тропическите райони, но има и във всички останали части на света. В тропиците повечето от орхидеите са епифити- живеят прикрепени към кората или клоните на дърветата като за храненето си разчитат единствено на светлината и въздушната влажност, голяма част се развиват в почвата, а има и видове, развиващи се изцяло под земната повърхност. Завидно красиви са, поради което от столетия са въведени и като култура за отглеждане в домашни условия като за европейските любители на цветя най-популярни са видовете фаленопсис, цимбидиум, дендробиум, катлея, ванда, милтония, пафилопедиум, лудизия(единствената земна сред изброените) и други, които бихте могли да разгледате наживо в ботаническата градина на БАН в София.

Не просто красиви!

   Сред орхидеите има и такива, които са придобили популярност в световен мащаб не толкова заради декоративните си качества, отколкото заради аромата, каквато е ароматната ванилия- незаменима част в сладкарството или някои от видовете, срещани в умерените ширини, от чиито грудки се добива напитката „салеп“- изключително популярна в съседна нам Турция, която е полезна за дихателни проблеми, но и повод за заличаването на големи популации от съответните видове.

Орхидеи в България?

У нас се срещат над 70 вида орхидеи, намиращи място за живеене в гори, храсталаци, сухи варовици или влажни ливади, които заради своите декоративни и лечебни качества, както и биологичните си особености, касаещи чувствителността им към промените в околната среда попадат под защитата на Закона за биологично разнообразие. Важното тук е да знаем, че откъсвайки стрък от красивото цвете възпрепятстваме неговото размножаване и бъдещото му съществуване въобще, а всеки опит за пренасяне на орхидея от дивата природа в градината е обречен на провал, тъй като тези приказни същества живеят в симбиоза с подземен мицел, без който съществуването им е невъзможно.

Лични срещи със Салепови

  Разнообразието и особеностите на всеки един член на това голямо семейство предизвиква и голям ботанически интерес. За наличието на диворастящи орхидеи в България научих на сравнително късна възраст, но оттогава до ден днешен съм опиянен от магията, която носят в съвършенството си.

  Първата ми среща с обикновен салеп бе на една студентска практика във Витоша. Докато се възхищавах на тази миниатюрна пурпурна прелест в канене да я запечатам в снимка, една колежка мина край мен и ми я „отнесе като куцо пиле домат“… за учебния си хербариум. Никога няма да забравя този салеп и тази колежка. От този момент насам съм и доста чувствителен на тема бране на диви цветя, особено такива, които не познаваме.

   Години по-късно, завръщайки се в Сакар направих поредица от ходения сред природата, в които попаднах на мнозина видове като обикновен, тризъб, пурпурен, маймунски, опърлен, пеперудоцветен , рехавоцветен и блатен салепи, пирамидален анакамптис, лимодорум, блед главопрашник, дългорога гимнадения, змийско езиче, двурога и паяковидна пчелици, пчелоносно бръмбарче и други, коя от коя по-впечатляващи. Правех и още правя много научни експедиции из България с цел да се запозная с цялото семейство, но най-любима ми остава онази в Западни Родопи, където е Рай за орхидеите. Там, под любезния съпровод на доц.д-р Антоанета Петрова (директор на ботаническата градина на БАН) и други приятели ботаници срещнах и заснех още десетки видове орхидеи, най-любопитна сред които е венерината пантофка, на която имах привилегията да се полюбувам наживо. За нея у нас са известни само две находища, а общият брой на отделните растения не надхвърля 25 за цялата страна, поради което е вписана в Червената книга на България като критично застрашен вид.

  Още за орхидеите, както и за други декоративни видове от флората на България очаквайте в следващите ми блогове.